who will speak for you ?

Крайно време е да пиша за нещо различно от недовършени мисли за Любовта. Всеки на света разбра, че това май си остава най-важното за мен в каквато и да било ситуация.

Така че хайде да бъде дискусия, породена от един безкраен спор, който водих с Борис (крайно време е да почна да го наричам И така, едва ли е чак толкова мило за него да се чете като Слънчо навсякъде), в който и двамата не успяхме да изясним какво точно искаме да кажем и, съответно, не можахме да разберем чуждото мнение.

Какво за вас е морал ? Какво е Висша Степен на Морал ? Моралът зависи ли от съзнанието на човек ? Моралът може ли да съществува, ако съзнанието работи само в полза на обществото като цяло ? Моралът може ли да съществува, ако съзнанието е насочено само към отделните индивиди ? Можеш ли да се съобразяваш с даден човек, без да се съобразяваш с неговите морални ценности ? А обратното ? Можеш ли да бъде морален, ако не си част от общество ? Морално ли е да пренебрегваш себе си, за сметка на друг човек/обществото, в което живееш/общество, от което не си част ? Възможно ли е да тълкуваш собствената си ценностна система като правилна, тази на други – грешна и въпреки това да бъдеш морален ?

Интересно ми е чуждо мнение по въпроса, ако някой благоволи да пише за това ще си редактирам поста, за да напиша и моята гледна точка.

27.09.

Струва ми се, че хората често се опитват да мешат морала със справедливостта. Нали разбираш, морално = справедливо. Само че за мен нещата се разграничават доста в това отношение и затова и не съм съгласна с теорията на някакъв си психолог (не му помня името), че висшата степен на морал е да следваш изцяло обществения такъв (от там тръгна спорът). Справедливостта е това, което би трябвало да идва до някаква степен от морала на хората, но за да има справедливост, трябва да има индивидуализъм в това отношение. Ако определението за справедливост важи само за обществото като цяло, моралът се губи. В смисъл, моралът се определя от собственото ти съзнание. Ти мислиш – анализираш – правиш собствени изводи кое е правилно и кое е грешно. От мнението на хората, на отделните индивиди се изгражда обществения морал. Дори когато тези изводи не съвпадат с тези на обществото, все пак това си остава морал, твоят. Ако висшата степен е да се съобразяваш изцяло с обществото, значи пренебрегваш собственото си съзнание (освен ако моралът ти не съвпада изцяло с този на обществото), а след като моралът е базиран на него, то ти пренебрегваш самия морал. Значи не постъпваш морално. Следователно, висшата степен на морал би трябвало да бъде такова съобразяване със справедливостта и собственото ти съзнание, което да е в перфектен баланс. Тоест ако справедливостта е отношението ти към останалите хора, а собственото ти съзнание си ти самият, трябва да можеш да постъпваш така, че да не пренебрегваш нито едното. Естествено не можеш и да действаш само за себе си. Защото, както и да го погледнеш, моралът е следствие от човешкото съзнание, а човешкото съзнание е част от еволюцията на вида, а не на индивида. Значи не е морално и да действаш само според собствения си морал. Мисля, че можеш да се съобразяваш с даден човек, без да се съобразяваш с неговите морални ценности, стига отношението ти да е справедливо. Нали се сещате, може за него да е правилно да пребива всички, които го дразнят, но това никак не е справедливо, най-малкото защото противоречи на чуждите морални норми. Та значи справедливостта е това, което обединява всички разбирания за добро и лошо. Все по-объркано става, ама това е защото почнах да пиша сутринта и през няколко минути го оставям за по няколко часа. Колкото до ценностната система – ако успееш да не я пренебрегваш, едновременно с това да се съобразяваш с чуждия морал (независимо как го тълкуваш), значи постъпваш морално. Струва ми се.

Днес учихме за Платон и Аристотел и тяхното определение за Утопия. Ако заменим морал със справедливост, изглежда, че при единият нещата се базират на следване изцяло на обществения морал, а при другия – по-скоро индивидуализъм. И двете системи биха сработили, ако хората не бяха толкова различни и ако всички общества имаха една гледна точка за самоуправление. Както и да е.