h1

who will speak for you ?

September 11, 2008

Крайно време е да пиша за нещо различно от недовършени мисли за Любовта. Всеки на света разбра, че това май си остава най-важното за мен в каквато и да било ситуация.

Така че хайде да бъде дискусия, породена от един безкраен спор, който водих с Борис (крайно време е да почна да го наричам И така, едва ли е чак толкова мило за него да се чете като Слънчо навсякъде), в който и двамата не успяхме да изясним какво точно искаме да кажем и, съответно, не можахме да разберем чуждото мнение.

Какво за вас е морал ? Какво е Висша Степен на Морал ? Моралът зависи ли от съзнанието на човек ? Моралът може ли да съществува, ако съзнанието работи само в полза на обществото като цяло ? Моралът може ли да съществува, ако съзнанието е насочено само към отделните индивиди ? Можеш ли да се съобразяваш с даден човек, без да се съобразяваш с неговите морални ценности ? А обратното ? Можеш ли да бъде морален, ако не си част от общество ? Морално ли е да пренебрегваш себе си, за сметка на друг човек/обществото, в което живееш/общество, от което не си част ? Възможно ли е да тълкуваш собствената си ценностна система като правилна, тази на други – грешна и въпреки това да бъдеш морален ?

Интересно ми е чуждо мнение по въпроса, ако някой благоволи да пише за това ще си редактирам поста, за да напиша и моята гледна точка.

27.09.

Струва ми се, че хората често се опитват да мешат морала със справедливостта. Нали разбираш, морално = справедливо. Само че за мен нещата се разграничават доста в това отношение и затова и не съм съгласна с теорията на някакъв си психолог (не му помня името), че висшата степен на морал е да следваш изцяло обществения такъв (от там тръгна спорът). Справедливостта е това, което би трябвало да идва до някаква степен от морала на хората, но за да има справедливост, трябва да има индивидуализъм в това отношение. Ако определението за справедливост важи само за обществото като цяло, моралът се губи. В смисъл, моралът се определя от собственото ти съзнание. Ти мислиш – анализираш – правиш собствени изводи кое е правилно и кое е грешно. От мнението на хората, на отделните индивиди се изгражда обществения морал. Дори когато тези изводи не съвпадат с тези на обществото, все пак това си остава морал, твоят. Ако висшата степен е да се съобразяваш изцяло с обществото, значи пренебрегваш собственото си съзнание (освен ако моралът ти не съвпада изцяло с този на обществото), а след като моралът е базиран на него, то ти пренебрегваш самия морал. Значи не постъпваш морално. Следователно, висшата степен на морал би трябвало да бъде такова съобразяване със справедливостта и собственото ти съзнание, което да е в перфектен баланс. Тоест ако справедливостта е отношението ти към останалите хора, а собственото ти съзнание си ти самият, трябва да можеш да постъпваш така, че да не пренебрегваш нито едното. Естествено не можеш и да действаш само за себе си. Защото, както и да го погледнеш, моралът е следствие от човешкото съзнание, а човешкото съзнание е част от еволюцията на вида, а не на индивида. Значи не е морално и да действаш само според собствения си морал. Мисля, че можеш да се съобразяваш с даден човек, без да се съобразяваш с неговите морални ценности, стига отношението ти да е справедливо. Нали се сещате, може за него да е правилно да пребива всички, които го дразнят, но това никак не е справедливо, най-малкото защото противоречи на чуждите морални норми. Та значи справедливостта е това, което обединява всички разбирания за добро и лошо. Все по-объркано става, ама това е защото почнах да пиша сутринта и през няколко минути го оставям за по няколко часа. Колкото до ценностната система – ако успееш да не я пренебрегваш, едновременно с това да се съобразяваш с чуждия морал (независимо как го тълкуваш), значи постъпваш морално. Струва ми се.

Днес учихме за Платон и Аристотел и тяхното определение за Утопия. Ако заменим морал със справедливост, изглежда, че при единият нещата се базират на следване изцяло на обществения морал, а при другия – по-скоро индивидуализъм. И двете системи биха сработили, ако хората не бяха толкова различни и ако всички общества имаха една гледна точка за самоуправление. Както и да е.

5 comments

  1. Нали много обичаме дискусиите :) Хайде.

    Мисля, че всичките ти въпроси се пораждат от съществуването на т.н. “сива зона” в моала, т.е. има и общ морал, има собствен морал и естествено има доста пролуки между тях. Има религиозен морал, национален морал и пр. Моралът на една държава примерно може да е съвсем различен от морала на друга, защото се формира в различни условия. И сега ми идва на ум една много интересна мисъл на Далай Лама, който разказвайки за страната и религията си споделя, че за тибетците е неморално да убиеш животно, от друга страна обаче не е неморално да купиш вече убито животно от пазара. Месарите, който го продават естествено са заклеймени от религията и въпреки това условията там не позволяват на хората да извадят месото от менюто си. Т.е. тибетците си измиват ръцете от греха и си хапват месо. Ето ти сивата зона.

    Прекъснаха ме и мислит ми се разпръснаха, така че ще продължва, отговаряйки на въпросите ти, доколкото мога.

    Какво е Висша Степен на Морал ? Според мен е просто онзи момент, в който можеш да спазваш всички изискания на личния си морал, без непрекъснато да си търсиш извинения да заобикаляш някое от тях.

    Моралът зависи ли от съзнанието на човека? Най – вече зависи от него. Личностният морал е много по – силен и определящ поведението от наложения ти отвън (макар че разбира се той се формира в голяма степен от обществото има реица други фактори, който го променят).

    Моралът може ли да съществува, ако съзнанието работи само в полза на обществото като цяло ? Ами да. Обществен морал. Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло. Може да е твоята система или обща или чужда и все е Морал.

    Можеш ли да се съобразяваш с даден човек, без да се съобразяваш с неговите морални ценности ? Сложен въпрос. Може да се съобразяваш със сексуалната му ориентация, но не и с мнението му за смъртното наказание. Май отговорът тук може да бъде само половинчат.

    Можеш ли да бъде морален, ако не си част от общество ? Разбира се. Убиецът също е морален по свой начин. Просто моралът му е коренно различен от обществения, но… е погледни определението за морал няколко реда по – нагоре.

    Морално ли е да пренебрегваш себе си, за сметка на друг човек/обществото, в което живееш/общество, от което не си част ? Ами ако Моралът ти го предполага… ? Май съвсем опростих нещата.

    Възможно ли е да тълкуваш собствената си ценностна система като правилна, тази на други – грешна и въпреки това да бъдеш морален ? Хаха, мен ако питаш, това е основата на морала като цяло :) Да определяш нещата като грешни или правилни, да различаваш добро и зло, това е моралът. Но никой не е казал, че твоят морал е единствен.


  2. Ей, душичко, искаше да говорим, пък теб никъде те няма. Може вече да си заминала и да нямаш интернет, но като имаш, пиши веднага, нямам търпение да чуя някакви новини от теб. Пък и аз имам новини. Големи ;)


  3. Ами пцто ми се развали една седмица преди да замина, взех си го точно като заминавах и последните дни наистина нямах нет (: Сега ме чака регистриране и избиране на модули, така че ще гледам довечера да пиша, дано имам някакво време, че е голям хаос и ужас и нямам никаква идея и представа и т.н.


  4. Успех с всичко и като се поуспокоиш, пиши как си ;)


  5. Айде и аз…нали съм на магданозена вълна- на всяка манджа- мерудия(х

    Почти изцяло се съгласявам и с двете ви, макар че не бих си позволил да правя каквато и да било аналогия между морал и справедливост най-малкото защото бъдещата ми професия изисква изцяло да свързвам справедливостта с правото(което обаче условно можем да приемем като кодифициран обществен морал и ето кръгът се завъртя…)

    Според мен моралът е личностна категория- това са моите разбирания за добро и зло, базирани на моя личен опит, на моя вътрешен мир. Моят морал може да има висши проникновения като например откритието, че свободата е по-голяма от салама, но може и да има доста лоши страни като например това, че щом свободата е по-голяма от салама, аз мога да направя на салам всички само заради едната свобода. Ето тук идва т.нар. обществен морал, който е система от невидими граници, които са общоприети просто защото от малки са ни учили, че “така трябва”. Т.е. общественият морал е вид компромис от множество индивидуални такива, за да се стигне до някакво що годе приемливо разбиране за салама и свободата.

    А ни учат да не свързваме справедливостта с морала, защото най-лесно е да прекрачваме невидимите граници(в полза на по-голямата свобода, по-голямия салам и по-голямата свобода да използваме салама). И тук е действието на правото, което обаче е супер скучно и следователно няма отношение към дискусията.



Leave a Comment