щом вече чувам птиците, значи съм пила твърде много тази вечер. или твърде малко. фактите обаче са явни – часът е почти 6 и няма кой да ми забрани да използвам интернета// затова ето ме отново, ще пиша и утре ще чета и ще съжалявам, но няма да изтрия, защото знам, а и всички други знаят, че следващите думи ще са истина…
преди много години (в моите очи са много, ебаси, на 22 съм, но сякаш съм на 40, толкова съм изморена)
се влюбих
и не знаех
нямаше как да зная
какво по дяволите да правя с него
не знам дали защото съм a nutcase, thanks matt
или просто защото все избирам неподходящите
но преди много години се влюбих и любовта трае три години
еби си майката, че след теб никой не е достатъчно интелигентен или достатъчно луд, върви по дяволите, че ме превърна в това
сбъркано създание
което съм
което винаги ще бъда
i know you know it
you know i know it too
if it was all left up to me
i’d leave it all down to you.
ебаси гнусния декември
ако е истинска любовта, ще има шибани фойерверки. ще има музика. ще има .. ще има музика. от теб не помня много. помня, че ми даде всичко, от което имах нужда, а явно съм била твърде глупава и малка, за да осъзнавам, че това е достатъчно. никога няма да съжалявам, че свърши, защоо не съжалявам, че се случи, но .. горчив ми е споменът как плачех в банята на рождения на ден на габи, защото не исках да те пусна. вярвам, че все пак те обичах, вярвам, че има нещо .. вярвам, че винаги ще си един от най-важните хора в живота ми, но не мога да отрека, че не помня нито една песен.
everything about you is how i’d wanna be
your freedom comes naturally
виж.. виж ме, как отново седя и нямам представа какво по дяволите се случи с нас. виж ме, виж ме гола, без излишните лъжи и шибани крепости, които издигнахме помежду си за три години. виж ме, виж колко много, колко безумно много те обичах, а дори не знам.. погледни ме, погледни щибаната ми душа, както направи някога.
никога няма да си простя това, което се случи между нас, не защото ти не ми даваш прошка, а просто защото
защото
защото ми даде най-незабравимата болка
за която някой може да мечтае
и ми се иска
наистина ми се иска, макар и да съм адски пияна
просто да съм способна да ти се обадя
да ти чуя гласа
за да ти кажа
че не заслужаваме нищо по-различно от омраза
един към друг
защото би било грозно
брутално непоносимо
да сме просто безразлични
след всичко това.
след това, което видя в мен
след това, което намерих в теб
Now I won’t settle for less.
finally,
ще ме извиниш,
макар да се съмнявам, че дори четеш
макар че
грам не ми пука дали четеш така или иначе
защото знам, че мислиш за мен
колкото и да се старая да не мисля за теб
защото си такова брутално минало
каквото си и настояще
каквото си и бъдеще
ии
ми е трудно да дишам, когато си спомня
как летях
как се движех над глупавия тротоар
когато мислех за теб
и как не допуснах нито грам съмнение
нямаше какпа съмнение в сърцето ми
че искам да съм с теб до шибания край
това е най-безумното нещо, което съм правила
за себе си
да се освободя от
любовта
защото най-голямата ирония в случая е как помня
помня самото чувство
бях на 18 и
feeling good беше
утехата ми
а когато бях на 22
good feeling беше
баладата, с която можеш да заспиш
когато ти омръзне да плачеш
защото мамка му
толквоа много съм обичала
и толкова толкова много съм била обичана
че не разбирам как сега седя и обяснявам на мъжете
че не искам да спя с тях, искам просто приятел
на който да кажа колко
колко много ме боли
от факта, че
съм толкова силна
so bloody strong
и не си позволявам
сама на себе си
просто да
имам това.
there’s so many things that i’ve come to fear
I HAVE TO FIND A BED
that can take this weight
i really am a nutcase, aren’t i
i wish i knew
good feeling
won’t you stay with me
just a little longer
it always seems like you’re leaving
and i know the other one
just a little too well…
